Ела в едно от най-красивите, вълшебни, запазени кътчета от нашата страна, с многовековна история – сърцето на Източните Родопи – Маджарово! Тук река Арда прави едни от най-приказно красивите си меандри, изпълнена с риба и видри, потайно гмуркащи се в ледените й води, а те уморени от дългия си път от западните Родопи къпят скалистия и песъчлив бряг. Над тях величествено се издигат високи скални отвеси – домът на едни от последните останали лешояди в България.

Маджарово е известен още като раят на грабливите птици, само в рамките на 1 ден можеш да наблюдаваш повече от 20 различни вида дневни грабливи птици, чиито горди сенки се стелят по скалистите и нагрети от утрешното слънце склонове на кратера на вулкана. А да прекараш дори 1 миг на това магическо място, то ти дава неповторими усещания и спомени, изпълва те с енергия и приятни преживявания. Такова е ежедневието на доброволеца в Природозащитен център “Източни Родопи”. Събуждаш се рано сутрин с песен на уста, а на вън синигери, чинки, славеи, коприварчета и певци огласят все още росната гора, а песента им се стели в тишината, въздухът изпълнен с благоуханието на растителността и това просто спира дъха ти, усещаш как твоята песен затихва и просто се наслаждаваш на момента. Слизаш бързо по стълбите на центъра и хапваш нещо на бързо (естествено с чаша топъл чай), след това запряташ ръкави и изпълнен с енергия, с потръпващи от желание крака чакаш дневната си задача, за да се заловиш за работа. А работата на доброволеца е разнообразна – от наблюдение на подхранване за лешояди, оглеждане на Кованкая и дебнене на скални орли на Момина скала, през метене на листата около центъра, събиране на паяжини и поливане на цветята, до изнасяне на умрели животни за храна на лешоядите и леене на бетон на площадката за подхранване на лешоядите както и измисляне на все по оригинални начини за спиране на кучетата, които влизат на площадката да се хранят и плашат лешоядите, а те се оказват все по изобретателни и събарят всяко ново творение, а на теб ти се се налага да измисляш нови съоръжения, за да ги спреш, докато накрая не вземеш драстични мерки и не обградиш площадката с електропастир – след поставянето му вече нямаме проблем с кучетата, слава на Никола Тесла, който е изобретил променливия ток. Денят ти минава неусетно като през цялото време работиш по своята задача и в момента в който решиш да си починеш, просто си избираш удобно местенце до някой камък, вдигаш поглед нагоре и виждаш как на броени метри от теб прелитат белоглави и египетски лешояди, искрясква се някой керкенез, ято алпийски бързолети преминава с шумен крясък и запрашва нанякаде, вдигаш бинокъла и виждаш как сокол-скитник хваща кеклици по скалите, а черни щъркели захождат да кацат в реката, вслушваш се в тишината и доляваш скрибуцането на цикадите и полюшващите се от повея на вятъра тревици, после се изправяш, глътваш глътка свеж въздух и малко вода и зареден с още по-голям заряд започваш да влачиш черепи на коне и крави, вземаш кирката и започваш да правиш стъпалата на пътеката за укритието от където се наблюдават лешоядите. Слизаш за обяд в центъра и за по един Sprite, а слеобеда се отдаваш на почивка. Тази картинка се допълва и от приятната компания и сладките приказки по време на работа и звучащата от касетофона музика.

Едно от най-забавните неща е събирането на камъни от реката, избирането на най-подходящо оформените от хилядолетната работа на водата камъни и правенето на живи вериги, с които ги пренасяш до ремаркето на “Нивата” а от там те поемат към ПЗЦ-то където трябва да бъдат подредени в подходящ порядък, за да очертаят местата за спиране на коли на паркинга. Едновременно с това развеждаш туристи до Кованкая (понякога и с колела) и им разказваш за голямото фаунистично и флористично богатство на района, за хилядолетната история и тайнството на това място, обитавано от римляни и траки, историята на изригналия тук подводен вулкан и полиминералната структура на скалите, показваш им лешоядите и им обясняваш защо е толкова важно тяхното опазване и съхраняване в природата. Показваш им и другите птичи обитатели на този участък от долината на река Арда, след това им показваш интерактивната експозиция на природозащитния център. Показваш им как живеят лешоядите, с какво се хранят, кои са заплахите за тях, как преживяват месеци в отсъствие на храна и неповторимо е усещането, когато прочетеш в очите на тези хора загриженост и заинтересованост от живота на тези гиганти и опазването на природата, каквато всъщност е и твоята мисия.

Безспорно един от най-запомнящите се моменти като доброволец са природозащитните бригади, които се организират в Маджарово през лятото. Това е времето когато центъра кипи от живот, но спокойно, работа има за всекиJ Това е безценен опит, който натрупваш не само с наблюдението на птици, но и от лекциите, които изнасят водещи специалисти в областта на бозайниците, прилепите, земноводните и влечугите, различните видове птици, и от контактите с другите хора, които споделят твоите интереси. И вечерите, когато околността се оглася от глъчката на веселящите се доброволци-бригадири и безкрайните приказки продължаващи понякога до сутринта, когато въпреки вечерното недоспиване, грижливо си сгъваш спалния чувал и шалтето и с песен на уста излизаш навън, а на вън познатата обстановка - синигери, чинки, славеи, коприварчета и певци огласят все още росната гора, а песента им се стели в тишината, въздухът изпълнен с благоуханието на растителността и това просто спира дъха ти, усещаш как твоята песен затихва и просто се наслаждаваш на момента!

Да си доброволец в ПЗЦИР означава, да свикнеш с късното прибиране и недоспиване, защото си използвал и последната слънчева светлина, за да следиш лешоядите, цял ден си прекарал в катерене по склоновете или ходене по долината на реката, за да намериш най-добрата гледна точка за наблюдение на гнездото, това означава да свикнеш, но не от принуда, а по собствено желание, защото докоснеш ли се веднъж до магията на това място, сърцето и душата ти винаги остават свързани с него и някаква невидима притегателна сила винаги те привлича към него!
Волен Аркумарев